I. Интроверзията като предпоставка за шизофрения и аутизъм

В слопа на общо прихвателното разграничение на екстровертни и интравертни личности, относно поведението им, може с голяма доза сериозност да се говори за такива проявления още от най-ранна детска възраст и още преди формирането на личността на детето, преди и непосредствено след първата година от живота му.

Тези проявления биха могли да са следствие както на генетични фактори, така и на социални, в зависимост от конкретните условия в които детето се ражда, възпитава се и се развива.

Евидентно е и вече от модерната психология, както и психиатрия взаимствано становището, че детето представлява личност още от най-ранна възраст, противно на по-рано застъпеното мислене, че детето представлява “малък човек”. Свидетели сме на по-голямото индивидуализиране на децата още от бебешка възраст.

Децата са много различни. Имат различни склонности, желания, различно поведение. Би могло да се каже, че тяхното искрено и спонтанно поведение практически го потенцира по-горе казаното. Това може би се дължи на по-голямото внимание, което се оказва на децата, в споредба с предходните периоди, когато стандарта и културата са били на по-ниско ниво. Но и сега вниманието, което се обръща на децата зависи от относителната среда в която живеят, също и от семейството към което приспадат. Както и да е, евидентно е, че определени деца са с интровертно, а други с екстровертно поведение.

Това е особено забележително в едно и също семейство поготово когато разликата във възрастта е много малка, и дори и при близнаците. Трябва да се каже, че просто някои деца още от най-ранната възраст имат интровертни характеристики, докато други на същата възраст, дори и от същото семейство на еднаква или подобна възраст нямат такива склонности. Това поведение е важно защото е общо прихватено и познато, поготово след Юнг, че интроверзията в емоционалното развитие е основна предпоставка за развитие на аутизмът и шизофренията.

Преди да продължи с излагането трябва да се каже, че за аутизмът и шизофренията ще говорим като за две съвсем отделни прояви, докато в заключение ще направим едно съпоставяне между тях и ще видим техните сходства и различия. Така можем да стигнем до заключението, че аутизмът може да представлява една специфична форма на шизофрения.

Интересно би било да се спрем за малко на причините, които водят до такива и подобни поведения. Именно в ранната възраст е понякога невъзможно или много трудно да се определи дали едно поведение на детето е “нормално” или не, съгласно с модерните схващания в психологията, които твърдят, че почти всичко е нормално. Това е изразено при децата в по-голяма мярка, защото тя нямат скрупули, ограничения, нито пък имат “влакна на езика”. За това дори да се смята, че има наличия на шизофрения и аутизъм още от най-ранна детска възраст е трудно и почти невъзможно да се диагностицира и да се определи дали болестта е налице.

Именно присъства склонността към социативно размишляване и поведение, съпоставяне и изедначяване на съня и реалността, на действителността и въображението. На всички ни е известно, че за детето светът на собственото му или на чуждото въображение има еднакви и по-големи влияния на неговия емоционален и духовен живот, отколкото действителността. От там да с разграничим дали детето има аутистично или шизофренично поведение или просто има съвсем буйна фантазия, е невъзможно, защото ако все вземе в предвид склонността на всеки родител на наблюдава собственото си дете като съвсем единствено и особено надарено и развито. Важно за нашата тема е, че можем да твърдим, че интровертното поведение е присъщо в най-ранна детска възраст и че задължение както на психолозите, така и на родителите е тези интровезии да не останат незабелязани и да не се игнорират, защото съвсем основано това за зачатъците на възможно аутистично и шизофренично поведение,

Когато детето се за затвори в себе си повече от обичайното, като следствие на това, че не му се обръща неадекватно или незадоволително внимание или в следствие на това че има лоши семейни прилики и проблеми, когато то си прави собствена “отбранителна черупка”, от това състояние на развитието на някои форми на аутизъм и шизофрения има само една крачка. Дали тази крачна ще бъде направена, това може би най-малко зависи от самото дете!

Затова не трябва да се осляняме на по-модното схващане, че “всичко е нормално”, но трябва дори и да е наше задължение да се обърне внимание на всяко дивиантно поведение на децата.

Разбира се и когато е премного екстровертно ориентирано, също може да доведе до някакви психологически дивиации, но може да се твърди, че тези девиации мое би могат да доведат до някоя форма на шизофрения, но не и на аутизъм.

II. Характеристики на аутизмът

Самата семантика на понятието аутизъм, която произлиза от гръцкото аутос (сам, лично), насочва към това какво означава това понятие и проявленията на аутизъм.

Класическото определение на аутизмът е, че той означава ориентиране към един съвсем свой, автономен, вътрешен свят, който съвсем малко има контакт с външния свят. Всъщност, болният е затворен в собствена “черупка”, нещо като “стъклено звено”, в което съществува съвсем субективно прецизиране на действителността, много по-различно от това, което е присъщо или общо прихватено като “нормално”. За това, такива субекти са неспособни за самостоятелно живеене в действителната животна среда. За тях важните и значителни неща са неважни и незначителни и обратно. За това много често се стига до конфликти с другите хора, било да са те близки или далечни.

Всъщност, скоро всяка постъпка на близките към аутистичната личност, за нея може да бъде много фрустрирана и болна, което довежда до задълбочаване на аутистичното поведение. Всички ние се чувстваме често неразбрани и често се затваряме в себе си, но аутистичният пренебрегва и околните и действителността, и света, така че това поведение е опасно спрямо само него. Именно, много рядко, почти никога аутизмът не проявява агресивност и не е опасен за околните. Всекидневният действителен живот и съвсем обикновените неща за един аутист често представляват съвсем голяма опасност за неговото здраве и живот. Например един аутист в “зряла” възраст е съвсем неспособен да премине улицата. За него не съществуват нито другите, нито правила, нито движения и т.н. За него съществува само това, което той разбира като свой собствен свят. Ако има някакво отклонение от това, тогава за него е много шокиращо и довежда до множество увреждания на неговата психика, което от своя страна задълбочава аутизма.

Важно е, че не съществува някаква определено поведение на аутистите, което би могло да ги класифицира. Общото е субективизацията на действителността и “затварянето в собствена черупка”, отсъствието на контакти с външния свят и другите хора, докато всеки един аутист си има съвсем свой вътрешен свят, който за него е единна действителност. Всеки един аутист има свои навици и желания. Всеки си има свой свят, определен от спецификата на неговата личност, които могат да са твърде различни в различните случаи.

Също така тук е важно да се спомене и една друга обща характеристика на тези субекти. Именно това е тяхната “надприродна’ често и фантастична способност, талант, надареност към определени неща, често творчески ориентирани или свързани с интелигентните опсервации. Някои от тях могат да правят проекти като най-талантливите архитекти, както и произведения на изкуството, някои могат да правят и математически анализи като най-големите математици. Разликата е в това, че те не знаят какво са направили и какво значение има това, което са направили. Обаче такива способности трудно биха могли да се означат като съществени за аутизма, защото са присъщи и при много други подобни психически отклонения и разстройства. Това, което би могло да се определи като едно общо определение на почти всички аутисти е, че аутизмът се проявява в най-ранната детска възраст.

Известно е в психологическата наука, проучването на Канер, което съществува от 1943г., където той описва един ранен детски аутизъм, който се е проявил в първата година от живота. От тогава в психологията съществуват подобни проучвания и анализи. От тях ни е известно, че някои аномалии, които се проявяват при малките деца, като например глухонямост и проблеми в говора и по-късно в писането и четенето (дилексия), както и някакви други проблеми в отношение на контакти с околната среда или увреждания на психическа основа са всъщност директно условени от съществуване на аутизъм в различна фаза.

Характерно за аутизма е това, че самата класификация на определен “случай” като такъв означава, че уврежданията са съвсем сериозни и не могат да се пренебрегват. Именно трудно е да се определи “по-лек” или “по-тежък” случай на аутизъм. Самата определба в тази категория означава, че състоянието е съвсем сериозно и че болният се нуждае от специален надзор и помощ. Генеологията на аутизма показва, че той няма никакви закономерности в смисъл на наследственост, това значи не е наследствена болест. Обаче от друга страна, децата аутисти почти винаги имат интелигентни и надарени родители, които имат склонности по-малко или повече към формиране на някакъв собствен свят. При аутистите съществува почти напълно неспособност за адаптация към външната среда. До колко с тях се постъпва внимателно и строго внимателно и индивидуално, възможен е някакъв контакт, обаче много често се получава след една упоритост и възпоставяне на съвсем добри резултати в тая посока, всичко да рухне в една още по-голяма регресия, като следствие на някоя обикновена и незначителна постъпка на терапевтът или на този който контактува с аутистът, а която постъпка за него означава огромна опасност в неговия собствен индивидуален свят.

Важно е, че аутистите на са опасни за другите хора или за средата, те въобще не са агресивни, не могат да се грижат за себе си и живната регресия е само психическа. Именно няма индикации или още не са открити, че съществуват някакви хормонални, функционални, генетични или други причини за поява на аутизъм.

III. Характеристики на шизофренията

Би могло може би без да преувеличаваме да кажем, че шизофренията като поява и като болест е доминираща в психологията и психиатрията през XX в. Това е модерна болест, която е много експлоатирана както в литературата, така и във филмовото изкуство. От както е обявено проучването на Блойер през 1911г. практически е изтрито понятието “dementia praekos” от медицината и това е заменени с понятието “shizofrenia”.

Нямаме претенции, нито амбиции или компетенции да изнесем тук всички или най-съществените характеристики на шизофренията, защото то е твърде широко понятие и твърде значимо за съвременната психология и психиатрия. Ще се опитам да изнеса някои от основните характеристики, които могат да имат от една страна значение за развитието на личността, а от друга страна, които биха могли да имат някакви близости с аутизъм.

Известно е, че детската и юношеската възраст представлява подобна почва за развой на шизофренията, заради склонността към субективизъм, атракции, въображение, аутистични способности, асоциативно мислене и поведение, ирационалност в мисленето и постъпките и т.н.

Общо е прието това, че в адолесценциата, личността която психофизически се развива е много уязвима на шизофренични прояви. Обаче корените на такова поведение или пък опасността т проява на шизофрения несъмнено лежат в най-ранното детство, когато доминира имагинерният субективен свят на всеки индивид.

Всички ние трудно схващаме действителността за себе си, за своето място о роля в семейството или в по-тясната или по-широка обществена среда. От тук би могло да се каже, че всички ние имаме по-малки или по-големи склонности към шизофренията. Защото, всички ние бихме искали да сме различни, да можем да правим всичко това, което ни се забранява, което заради собствената съвест и морал не можем или не трябва да го правим. Един идеален изход от това представлява раздвояването на личността, когато станем онова, което не смеем да бъдем, често съвсем противоположни от действителната личност. А каква е всъщност нашата същност? Онова, което сме или онова, което желаем да сме, а което не можем или не смеем да станем? Заради това се проявява шизофренията като изход от тази ситуация.

Когато детето е в краен случай малтретирано или не му се обръща внимание, когато се пренебрегва, тогава са съвсем налични предусловията за проява на шизофрения. Общо приетото определение на шизофренията е, че тя представлява раздвояване на личността. В това понятие са присъщи твърде различни и разнообразни прояви. Обаче, за всички прояви е характерно, че шизофреничната личност е по правило интелектуално и емоционално продуховна и богата.

Характерно за тази болест в това, че субектът е твърде често опасен и за себе си и за другите, защото шизофреничната личност има склонности към деструктивни, агресивни, криминални и други подобни действия. Тя често пъти няма никакви интелектуални нито морални скрупули. Често пъти се проявява това раздвояване като две съвсем противоположни личности, но известни са случаите и на “разслоено раздвояване”, относно проектиране на много личности. Известни са случаи на проява на около 100 личности в някои клинично изпитани субекти. И всички те си имат своя собствена идентичност, история, морал и свойствени склонности и поведение. За това личността вътрешно се измъчва и не може да дойде до различни функционални и други увреждания.

В по ново време, в литературата под именителят на шизофренията са сложени твърде различни психически отклонения и странни поведения, които биха могли да се обяснят по-различно. Обаче това е обширна тема.

Заради опасността от отдалечаване от или може би разводняване на нашата тема, че се ограничим на това да направим едно съпоставяне на аутизмът и шизофренията за да се опитаме да открием някои подробности, които са значими и за двете прояви.

IV. Аутизмът като шизофрения

Общо е прихватено мисленето, че аутизма представлява един от основните предусловия или причинител за проява на шизофренията.

Това, което тук е от основно значение е, че може да са една фаза към проявлението на шизофренията. Именно, когато личността се затваря в себе си и създава един свой субективен вътрешен свят, възможно е и да се намери изход от това към раздвояване на личността или към задълбочаване, относно утвърждаване на тази субективизация. Доколкото остане на това субективизиране, тогава се манифестира класически аутизъм. Напротив, доколкото търси и намира изход от тези вътрешни конфликти, тогава личността се ориентира към шизифренични прояви в различна степен и значение.

Би могло да се каже, че аутизмът представлява един от основните действителни причинители за проява на шизофренията, може би и една начална, предходна фаза към същата, обаче от друга страна, можем да изнесем едно твърдение, че аутизмът и шизофренията нямат нужно едни и същи причинители. Именно, възможно е проявление на аутизъм и съвсем автономно, по отношение на шизофренията. Относно, манифестация на аутизъм който няма никакви предиспозиции, нито тенденции да “прогресира” в шизофрения. Казваме прогресира, защото смятам, че шизофренията е значително по сложна и по-опасна отколкото аутизма. Аутистичните личности са безопасни като бебета, докато шизофреничните личности са обикновено опасни за околните хора и среда.

Би могло да се каже, че основните характеристики, които има един аутист са налични и в диагностицирането на шизофренията, с тази съществена разлика, че шизофреничната личност се раздвоява и от интровертната “черупка” се манифестира като съвсем различна личност от предходната.